КАТЕГОРИИ

 

АБСОЛЮТНОТО

Специфичната идея за абсолютното е проблематична понеже абсолютното не би трябвало да има специфики. Всяка велика философска система и традиция тръгва от своя собствена идея за абсолютното. Специфичната идея за абсолютното е най-философската идея. Абсолютно е цалото. Абсолютното е противоположно на относителното. Абсолютното е необослувено, независимо, свободно, самостоятелно, неизменно. Значи основната, няй-важна характеристика на абсолютното е свободата. В различните философски системи и традиции се появяват специфични, самобитни идеи за абсолютното. Какво е отнощението на категорийте абсолютно и субстанция. Може ли субстанцията да не бъде абсолютна или абсолютна да не бъде субстанция. Проблемът за абсолютното е засяга преди всичко за въпросът за Свободата, а не за Битието.

Някой мислите като елейците схващат Битието като абсолютно, то няма начло и край, не е сътворено и не е подложено на унищожение. Няма Небитие. Битието е абсолютно. За Платон абсолютно е Единното, това е абсолютната идея.

Идеята за Бога, като изразител на Абслоютното.

Идеята за Бога е много по близка до човека от абстрактната понятие абсолютно. Бог е конкретният образ на абсолютното. Но в различните религиозни системи, понеже идеята за Бога се разглежда преди всичко в религиозните системи, образа на Бога има различни характеристики, ще сравним двете най-близки религиозни системи христианството и исляма. И в двете системи БОГ е преди всичко личност, а не неопределено начало. Т.е Бог е активна, разумна, творческа линост. Христианската идея за Абсолютното: Тройцата

Ислямската идея за Абслоютното-Аллах почитан като Бог праотец и творец. Според суннитите (сунни, т.е. првърженици на сунната) Аллах е Велик, свръхестествен, невъображаем, различен от всичко, което може да си представи човек. Затова Аллах пряко не може да бъде представен със звук, изображение и др. Ето защо, сунитите споменават „качествата“, „атрибутите“ (сифат) на Аллах. Те се делят на две групи: сифат затийа и сифат субутийа.