Може и да не четете написаното тук. Това не ме вълнува особенно. Но ако четеш, мисли. Важното е да се интересуваш от себе си, от свята същност, от битието, своето собствено и всеобщото. Да те интересува какво става около теб. И да търсиш дълбоките корени на ставащото.
Пиша за себе си. Вече пиша само за себе си. Но някой може да си задава едни и същи въпроси заедно с мен.
Понятието Тюмус, Thumos (also commonly spelled 'thymos'; Greek: θυμός) Thumos – идва от Платон. Според него в човешката душа се състой от три части, той ги нарича ноус, тюмус и псюхе. Ноусът според Платон това е Разумът или най-висшата част. Псюхе от друга страна са ниските страсти в човека. Тюмусът се намира някъде по средата, това е афективно-волевата част на духа. Намира се в гърдите. В позитивен смисъл думата може да се преведе като мъжество, твърдост, увереност в трудни обстоятелства, съзнание за своята вътрешна сила, способност без страх да се противопоставиш на опасностите. В отрицателен смисъл това е гневливост, необузданост и т.н. Изобщо всички качества присъщи на героите. Другаде се среща упоменаването, че според Платон трите части на душата са разумната, гневливата и неразумната, т.е. подвластната на неразумни страсти. За да изобрази по образно това свое разбиране Платон въвежда известната философема изобразяваща структурата на човешката душа, за колесницата с два коня и колесничар, от двата коня, единият бял и благороден изобразявал Тюмуса, а другия черен и неконтролируем изобразявал Псюхето. Толкова що се отнася до обяснението на понятието, което въвеждам.
